Текст Udo Jьrgens - След всичките тези години

Като ветроходни кораби, които светят на котва 
вървят спомените в ума ми. 
И магическите –Знаеш ли ти истории..
придружават моите –Откъде накъде". 

Мисля за вас, приятели от младостта ми; 
за родители, братя, съседи в съседство; 
Мисля, за тези в беда и за силните, 
тези които нищо не  може да  отдели един от друг. 

Мисля, за на сцената от вчера, 
за любовта, която ухажва само в мечтите си, 
на копнежа за високо поставените цели, 
за щастието което не умира при изпълнените цели. 

Мисля,  за всяко падане в бездната, 
за всеки шум в нисък височинен полет. 
Аз все още дишам в аромата на роза, 
който бие в корените на сърцето ми. 

Мисля, за тези, които живеят по различен начин, 
за децата ми които са пораснали. 
За тези, които остават на моя път, 
но не са споходени от попътния вятър. 

Към всички, които са крайно необходими за мен 
и така остават … след всички тези години. 

Аз мисля за теб, музиканти и поети, 
Heinz, Уолтър, Willy, Боб - както всички казват, 
сто хиляди лица публика, 
с любов, сълзи и до днес сърцето ми. 

О, да, трябва да мисля за любовта
която понякога с мен си играе, 
Оставях се да бъда от нея даряван, 
но аз със сигурност съм виновен за много неща. 

Сблъскваше се понякога повика с  глухотата, 
едно виждане отново със вас не бе възможно 
от очите ми съм ви загубил, 
но никога не съм ви загубил, от ума. 

Мисля, за вас, приятели на моя живот 
, където сте ,сте част от мен. 
Дяволът взима обикновенно това което боговете дават. 
Паметта вдъхновява  пианото ми. 

Мисля, за чудесата днес които не са "открити,  - 
след всичките тези години, след всичките тези години!