Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!


Сър Джон се прибира от Франция и вижда надпис с урина на снега пред замъка:
"Сър Джон е идиот!"
Дълбоко възмутен нахълтва в кабинета си и се обажда в Скотланд Ярд. Един мазен глас насреща отговаря:
"Сър Джон, ще ви съобщим резултатите от разследването точно след двадесет минути!"
След двадесет минути телефонът звъни и същият глас съобщава:
"Резултатите от разследването, сър: Урината е на вашия шофьор, почеркът е на жена ви."



Проститутка спира сър Джон:
- Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
- Мадам, ето ви една лира за доверието.

Обичам тези на пръв поглед обикновени неща... носят много щастие. Благодаря ти за хубавите мигове.