Когато ми казаха че не познавам тъмната страна аз отначало си помислих ,че може би грешат.Какво е означава ,,тъмна страна” и колко тъмна би могла да бъде?При цветовете има нюанси, но кой би могъл да каже до къде достига границата на тъмнината и от къде започва светлината?Никъде не успях  да намеря определение за това а и да бях успял,то колко вярно би било?Нещата са такива каквито бихме искали да ги виждаме ,но дали това е правилният начин?Думичките трябва не само да бъдат казани но и обяснявани!Трудно е когато се опитваме да разберем какво ни казват а какво остава да сторим това ако се опитваме да отгатнем.Аз разбира се имам богата фантазия и считам себе си за експерт в областта на грешките.Не че ги познавам а че ги правя.Винаги съм се смайвал от умението си да вземам винаги най-неправилните  решения!Въпрос на талант и дълги упражнения.Но аз малко се отклоних от темата.Прочетох в един блог това-Какво впечатление създавам...? На готино момиче, на добър приятел, на добър слушател, на интелигента жена със стил...собствен стил, на човек, който си знае мястото на тоя свят, на човек с интереси и жажда за живот. Точно такова впечатление създавам. А като го гарнирам и с една очарователна усмивка.... Всички падат в капана. Най-вече мъжете, но и жените също. И като паднат вътре си мислят, че дъното е постлано със слама и няма да се наранят, няма да бъдат наранени. Е не сте познали...

Беше написано не зле но какво всъщност означаваше?Когато не искаш да създадеш някакво впечатление в другите, то просто не го правиш.Можеш просто да си стоиш сам и да ти е тъпо ,но е трудно да не оставиш в другите това впечатление. Ако го сториш , няма да е нужно да поставяш капани и да оставяш  другите да падат там ,ако разбира се не искаш целенасочено някого да нараниш, и ако е така както подозирам защо ти е слама на дъното?Може би ето това-желанието другите да са нещастни когато ние сме  идва от тъмното в нас, но поглеждайки там не виждаме нищо защото това е една празнина която само бихме могли да усетим ако не е мъртво доброто в нас,което разбира се няма нищо общо с тъмната страна..Любовта към другите започва от любовта към нас самите и колкото по-рано го осъзнаем толкова по-бързо бихме открили щастието.Понякога то стои толкова наблизо че ние виждайки го не го забелязваме а когато го открием се чудим как сме били толкова слепи.Мисля си понякога че ние умираме не в момента в който спре сърцето ни а тогава когато опустее душата ни.Няма нищо по-прекрасно когато намериш смисъла и причината да бъдеш щастлив!Не може да се върне дори миг от изминалото време но може да се направи така че настоящето да бъде такова каквото сме си мечтали